ЗА ЧЕТЕНЕТО И ПИСАНЕТО

Обожавам да чета текст на някой, когото познавам.

Очите ми се плъзгат по думите, завиват по калдъръмените улички на мислосъжденията и попиват водата, стичаща се по улеите на логиката на автора. Думите, изреченията, дори запетайките оформят невидимото тяло на пишещия, което аз развълнувано галя с поглед.  Наблюдавам и проследявам извивките, местата, на които костите изпъкват, вдлъбнатините.. А ако съм късметлийка, успявам да открия някой белег – следа от миналото, исторически оазис, машина на времето, която винаги те връща „там“…

И обичам да чета между редовете, само там, без думи, говори сърцето. Измежду шума на думите, винаги прозира тишината – смълчаното щастие или безмълвната мъка, преливащи се точно като Ин и Ян.

И няма значение за какво е текста, за мен е чудо, че той съществува, че нечие съз-нание го е съз-дало и този текст носи красотата на това да бъдеш жив – да отразяваш всичко, което съществува по един особен пречупващ начин. Текстът е решение.

Пиша, следователно мисля, следователно съществувам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s