Магоблог на Нора Минчева – NoomRa /повече за мен/

 

logopng_black_bg-01

КОЯ Е НОРА (опомената по-нататък като Kонкретната индивидуалност)?

  • Нещо като артист-изследовател, който се стреми да попадне във вихрушката на времето и да селектира от него всичко онова, което само полепва по зачуденето му съзнание.
  • Занимава се с музика, танци, рисуване, литература, алтернативен театър, фотография, ръчно-изработени неща, а също и с нещо, което нарича ипровизационна кулинария.  Иначе казано, борави добре с вградените и по природа папагалски умения да имитира добре чутото и видяното( всеизвестно е , че  имитирането е много важно умение от еволюционна гледна точка) само че същевременно с това се опитва  непрекъснато да не заучава по принуда нещо, само, за да е „добра“ в него. Вместо това се наслаждава на способността си да попива всичко около себе си и да бъде вдъхновявана от пъстротата му, възприемайки се просто като парче топъл асфалт, който приема отпечатъка на току-що стъпилото котенце или кон.
  • Счита, че всичко може да бъде изкуство и всеки може да бъде артист, всичко опира до дефинициите, но в никакъв случай до професионалната квалификация – нито обучението в практикуването, нито пък обучението в познаването на изкуството са от значение.
  • Вечно самоанализираща се и опитваща се да осмисли и да „подреди“ нещата около себе си (което смята за безсмислено, но пък интересно), а днес тя знае, че не го прави , за да „знае истината“, защото е наясно, че истината по-скоро е недостижима същност на съзнанието. Така че важното в това непрестанно осмисляне е чисто и просто изследването на собственята мислолиния и индивидуалното сътворяване на собствена представа за реалността.
  • Вдъхновява се от ВСЕЛЕНАТА – мисълта за нея и опитите да си я представи с цялата и собствена логика и възможно разнообразие.
  • Мрази системата на заучаване чрез повторение и се стреми да съчетае усвояването на умения с импровизация. Това по-конкретно значи например:

Вместо да „се учи да танцува“ като  се запише в школа или се стреми да заучи дословно някой танц в тубата, тя се вдъхновява, гледайки танци и след това импровизира върху музиката.

Вместо да взаимства техники за ръчно изработване на бижута от някой блог или Марта Стюарт, започва да майстори неща с всички подръчни материали,  откривайки колко удовлетворяващо е да създадеш нещо ново и може и неочаквано, нещо свое.

Вместо да ходи на уроци по пеене, сама пее вкъщи и достига до различни техники, в зависимост от песента, като така достига ниво, позволяващо измислянето на мелодии.

Вместо да продължи да изучава техниките на рисуване, решава, че и е достатъчно да знае как се рисуват очи, защото всъщност предпочита да не рисува вече съществуващи неща, а да оставя подсъзнанието си да и диктува какво и как да нарисува.

Вместо да се учи от великите произведения на изкуството и да се стреми да опознае наследството им, предпочита да не навлиза в дълбочина, да не изчита великите класици на литературата, да не се опитва да запомни кой художник колко и кои картини е нарисувал. Оставя на случайността да я срещне с определени имена, картини или информация (която не винаги успява да запомни така или иначе). Всъщност това обстоятелство е граничността между нежеланието и невъзможността, понеже  човек, желаещ да спусне пипала връз цялата шареност на света, трудно би успял да навлезе в дълбочина във всяко нещо или дори в едно, тъй като времето , скоростта на съществуване,  достъпът до огромно количество информация, а в конкретния случай и специфичната памет, се превръщат в пречки. Така че тя не може да пребивава и не се чувства добре нито в кръга на писателите, кръга на художниците, на пърформърите, на музикантите и т.н. – защото едновременно не може да присъства само в един, тъй като няма как да се посвети на едно, две или три артистични занимания( и да бъде в крак с техния отминал и настоящ контекст и събитийност), нито пък само и единствено на изкуството и артистичния поглед към нещата, тъй като за нея от съществено значение е и анализаторската перспектива.

Това са няколко примера, илюстриращи характера на този експеримент със себе си –индивидуалност, която съблюдява изграждането на самата себе си, така че обектът да се превърне в свой изследовател, а изследователят в свой обект (доколкото това е възможно с оглед на неминуемата субективност).

И тук  вероятно е мястото да бъдат обособени някои разлики между изучаване на „техниките“ на изкуството и на творенето чрез импровизация.

На първо място дефиницията на „изкуство“ има конкретни измерения за тази кокретна индивидуалност в настоящия момент (18.08.2015, 17:09:48 ч.).

Изкуство, Творчество, Креативност е онова, което позволява комбинирането на всички знания и умения, придобити до момента, пречупено през моментното усещане, нагласа или енергия.  Тоест, като че ли „изкуство“ е някак равнозначно на „импровизация“, но пък тя може да се разглежда в различни времеви параметри. Тоест тя засяга непланирани действия, само че те могат да са по време на същинския акт на творене, но и по време на неговото планиране. Импровизацията,  от своя страна, става равнозначна на потокът  на мисли, думи, действия, ноти и т.н., автоматизма на една идея ( сюрреалистичен подход). Конкретната индивидуалност работи по-скоро с първия вид импровизация, която следва да бъде наречена „спонтанно творене“ за да бъде оразличен от втория вид, който участва в планираното творене. Този метод позволява в по-голяма степен преодоляване на  границите, поставяни от страна на „Свръх-аз“-а или някакъв подобен вътрешно-регулиращ агент. Съответно извличане на специфична удовлетворение от процеса на творене, както и резултатите от него, изразяващи състоянието или съкровищата на подсъзнанието.

Целта на спонтанното творене е вместо усвояване чрез заучаване,   трениране на умението за импровизация, като усвояването на нови умения е благоприятствано от специфичните запаметяващи процеси на тази индивидуалност. Според нейните наблюдения върху самата себе си, запаметяването и складирането на нова информация при нея е трудно, за разлика от усвояването и складирането на нови практически умения – оказва се, че са необходими просто гледане и слушане, за да постъпят кодовете на начина на изпълнение, или поне част от тях, в зависимост от нивото на трудност. Съответно, като пример, не е необходим танцов инструктор или уроци по солфеж, за да бъдат усвоени определен набор от движения или гласови данни на определено ниво – за да танцуваш не е нужно да учиш конкретна хореография, а за да пееш –конкретна песен), нужно е трениране на умението, но не репетиция, нужно е желание и  щастие от практикуването , а не страх от неуспех във възпроизвеждането, както често се случва. Представата за изкуство в този случай изключва надпреварата за постижения, покриващи някакви/нечии изисквания, в противен случай то се превръща в спорт.

Тук идва въпросът дали опитът да се загърбят нормалните начини на „усвояване“ на изкуство е успешен, какво значи „успешен“ и т.н. Прекрасни примери са художествената гимнастика или цирковото изкуство – примери за нещо, постигнато с много труд и дисциплина, себеотдаване, нещо, което вдъхновява, показвайки какво може човешкият вид например.  Нещо, в което несъмнено има красота. Но Конкретната индивидуалност счита, че това не е достатъчно, че страха от неуспех(макар стимул) и инвестирането на време в обучение са за сметка на свободното изразяване на съзнанието и подсъзнанието и по-голямата доза креативност. Несъмнено има огромна разлика между творба (най-общо казано – независимо дали е песен, танц, представление, пърформънс, картина), създадена чрез внимателно замисляне, изграждане и съответно реализиране, и творба, плод на импровизация, зад която стоят определени усилия. Не може да се отрече възможното въздействие на творбата в първия случай, когато тя е планирана така че да представи максималните възможности на своя автор и да отрази стремежа към съвършенство дори. Наистина не може да се отрече също така красотата на математиката в изкуството, като започнем от класическата музика и стигнем до клип на OK GO

Въпросът е, че спонтанното творене или пък несъобразяването с нормите в изкуството (пропорциите на човешкото тяло при рисуването, спазването на тоналностите в музиката и др.) също има своите плюсове, така както не може да има само космос, налага се да има и хаос (ОО, КАК ГИ ВЛАДЕЯ КУХИТЕ ОБЯСНЕНИЯ) – абе просто така е по-интересно!

И всъщност може би един от тези плюсове се състои в удовлетворяването на нуждата на някого да не обитава статична поради своите правила и норми реалност, а да усеща, че може да я моделира и дори да я преобръща, ако сметне за необходимо. Така не просто ще бъде част от реалността, като парченце от нейния пъзел, а ще може да стане парченце от свой нов пъзел, с нова картинка, ако предишната просто не е била достатъчно „добра”.

Явно нещата в този случай могат да сведат до едно своеобразно отстояване на собствени желания/нужди (воля за контрол), които Конкретната индивидуалност има и просто не е съгласна да направи компромис със себе си, а предпочита да си счупи Сандъка, ако трябва, но да провери какво е в състояние да постигне. Що за пъзел би могла да си измайстори и кой би искал да участва в него…

Обаче Конкретната индивидуалност също така иска да спомене и да благодари на тези, които са  благоприятствали нейното артистично развитие, представи и стремления:

  • Драма клуба към ГПАЕ „Гео Милев“, гр. Бургас, с ръководители Ивайло Енев и Александра Енева, които ме научиха как да работя с или основно без думи и чрез алтернативните си методи на работа ме открехнаха за алтернативния театър и импровизацията;
  • Мъничкия и доброволчески хор към „Студентина“ (София), сформиран от Силвия Методиева, която в рамките на около три-четири месеца ми помогна да подобря певческите си умения, но и ме дари с особена подкрепа, заразявайки ме с енергията си;
  • Театър-лаборатория „Алма Алтер” към СУ „Климент Охридски“ (с режисьор Николай Георгиев), където прекарах около четири месеца, получавайки още сценичен опит. Също така, вдъхновена от въздействието на работата им, се стремях да науча колкото се може повече, само че този процес породи у мен усещане за просто подражаване на нещо вече създадено и готово, като основна част от подготовката (замислена съвсем разбираемо и професионално), а това, както стана ясно по-горе, не бе в съзвучие с малкото гласче, което държеше на други методи.
  • Музикално-театралния проект, наченат от Константин Кучев, който събра и сприятели множество човечета, които се забавляваха и светлееха на всяка среща. Всъщност благодарности към Косьо – ценният ми източник на подкрепа и на сценосподеляне;

А също и на още някои ценни и конкретни хора, без чиято подкрепа този блог нямаше да го бъде, защото нямаше да има какво пък толкова да съдържа: Константин Попов, Ники, Бло, Лили Кос, Димитър Господинов, Христина Ивова, Жу, Дорски, Дид, Aни, Джорджофелия, Райна Бахчеванова, Дора Димитрова, Златка Коева, Симо, Влади Тасев, Marta Olaso и общо взето всеки, който някога ме е вдъхновил или пък ме е зарадвал с това, че аз съм го вдъхновила или просто е повярвал в мен.

А КОЯ Е NOOMRA?

Тя просто иска да твори и да споделя сътвореното. Знае, че то няма да стигне в нечия друга индивидуалност, така както е напуснало нейната и вероятно ще придобие други форми и измерения, но и в това намира красота, защото разбира изкуството като една наистина свободна комуникация,която може понякога да е безцелна, но никога безполезна или безрезултатна.

И така…

(след като проявихте търпението да изчетете многословните, но никога достатъчнообстоятелствените обяснения  или поне търпението да  стигнете дотук с помощта на скрол-а)

Добре дошли в моя магически свят

Моята магическа ВСЕЛЕНА

Моят СЕАЛМР

7tkk

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s